Само допреди няколко месеца изглеждаше, че Марин Петков е устремен към формата на живота си и се превръща в лидер и обединителна фигура на Левски, което предвид безспорните му качества се приемаше като някаква закономерност.
Под ръководството на Николай Костов юношата на ?сините“ видимо израстваше и за първи път през един сезон в представителния тим изигра толкова голям брой мачове като титуляр и вкара толкова много голове.
Развитието на Марин бе в желаната посока, а мястото му в Левски и националния отбор на България сякаш изглеждаше сигурно. Дори през лятото се заговори, че към Петков има засилен интерес от страна на чужди клубове и на ?Герена“ обмислят дали да приемат някоя от изгодните оферти.
В крайна сметка до трансфер не се стигна, а и доколко са съществували индикации за такъв, това си остана в кухнята на отбора на народа.
И точно, когато всичко при Петков бе наред и се очакваше младокът да бъде сред тези, които ще поведат Левски към титлата със Станислав Генчев, се получи нещо като игрови срив при футболиста и през последните близо три месеца, откакто е започнало новото първенство, Марин не играе така както може и както сме свикнали да го прави.
Причината за това не е заради липса на доверие към него от страна на новия наставник, а вероятно в тактическата схема, която Генчев използва и която държи Левски нависоко в класирането.
При тази постройка 3-5-2 с двама централни нападатели Марин продължава да играе редовно, след като е участвал във всичките 11 мача дотук, но явно не се чувства комфортно на новата позиция зад изнесените двама в предни позиции.
Това е така, тъй като до момента футболистът показваше, че силата му е отляво в атака по фланга, макар че в някои мачове на родния си клуб и държавния тим е изпълнявал и функците на ляв халф-бек.
Цифрите от началото на кампанията обаче са безпристрасни и сочат, че засега Петков не разкрива своя потенциал и не оправдава големите очаквания към него да има влияние върху отбора и да му помага да печели.
Той излезе 6 пъти като титуляр, като се задържа на терена в тези двубои, съответно 88, 82, 63, 57, 63 и 65 минути, и 5 пъти като резерва – в 64-тата, 57-ата, 73-тата, 68-ата и 74-тата минута.
За това време отбеляза един гол, който в интерес на истината бе шедовър. Марин се разписа 14 минути, след като влезе в игра и покачи резултата на 4:1 в полза на Левски в срещата в Бистрица.
Очевидно е обаче, че Петков още продължава да търси себе си и да прави това, което треньорът иска от него на новия пост, на който го използва.
И най-хубавото за него в тази деликатна ситуация е, че Генчев и публиката на Левски му вярват. Наставникът недвусмислено дава да се разбере, че разчита на Марин, а феновете не спират да скандират името на футболиста в този изключително тежък момент, през който преминава в кариерата си.
Зад Марин са и селекционерите на двете национални формации. Илиан Илиев вече призна, че не е поканил Петков в А отбора на България, защото е бил по-нужен на младежите срещу Полша. След дни пък Марин пак ще играе за тях и срещу Германия, след като Александър Димитров го брои за основен изпълнител.
Отделно и цената на Петков си остава висока, тъй като в момента популярния германски уебсайт Transfermarkt го оценява на 2 милиона евро, а от друга страна договорът му с Левски до 30 юни 2027 година позволява на ръководството да се пазари за трансферна сума, ако реши да продаде Марин през следващите две години.
Основната задача пред Марин Петков сега е колкото се може по-бързо да върне оптималното си състояние и да започне да се справя и на въпросния нов пост за него, за да има и по-сериозен принос към успехите на родния си клуб.
Обективно погледнато това е напълно възможно да се случи, след като 21-годишният Марин е можещ футболист и е подкрепян безрезервно от треньор, съотборници и привърженици.
